КРУША


Крушата е едно от най- онеправданите плодни дървета. Много са причините изиграли своята роля за този погрешен извод при гръцките производители. Първоначално се е използвало семеначето на крушата Pyrus Communis като подложка. То е особено податливо към основния враг на крушата - бактериалното горене, причинено от Erwinia amylovora. Така се е стигнало до унищожаването на големи крушови насаждения и през десетилетието на 1980 година се е оформило едно негативно мнение към тази култура. Като добавим и трудностите, които срещнахме свързани с борбата с бълхата по крушата Psylla pyri, както и незнанието на геотехниците по отношение на правилното торене и фитопрофилактика - всичко това съдейства производителите да се оттеглят от отглеждането на тази култура.

И така отглеждането на крушата в нашата страна се е ограничило до 60 000 тона, докато в съседна Италия се произвеждат 900 000 тона, а в Испания 500 000 тона годишно.

Крушата е плодоносно дърво с много специфични качества за отглеждане, както по отношение на торенето, така и местоположението на района за засаждане. През последните години се присажда върху дюлеви подложки, които изискват леко кисели почви, не порьозни. Вече се намериха и различни решения за борбата с крушовата бълха и другите паразити по крушата, благодарение на вноса на нови препарати. Господствуващите сортове в Гърция са сортовете: Кристали, Контула (късичка, нисичка) и Williams. При сортовете, които се отглеждат по света първо място заема Conference следван от Abate Fetel. Преди изграждането на едно крушово насаждение необходимо условие е да се направи анализ на почвата, описание на механичния състав, pH и количеството на активния калциев карбонат. След което критичен момент  за успешното отглеждане на крушата се явява изборът на подложка. Тя трябва за бъде съобразена с почвените условия, като винаги се съобразяваме с феномена на несъвместимост, който демонстрират много от сортовете круша към различните подложки.

 


KIKU Hellas

2008 TORUS internet applications